Скалното катерене е един от най-вълнуващите екстремни спортове. Освен физическо усилие и добра техника, от катерача се изискват концентрация, уравновесеност и силна воля.
Катерачите боравят със специален инвентар, като въжета, седалки, примки и различни други устройства. Безопасността им се осигурява едновременно по два начина:
Първо, катерачът връзва седалката си за единия край на въже, другият край на което се държи от неговия партньор чрез специално протриващо устройство – това е така наречената свръзка от двама, при която един се катери, а друг го осигурява.
Второ, по време на самото катерене въжето се закачва на различни междинни точки, така че при евентуално падане катерачът да увисне безопасно на последната, най-висока точка, на която се е осигурил.
При спортното катерене рискът е минимизиран, доколкото катерачът се осигурява (закача въжето) на предварително поставени клинове или болтове в скалата. Нужно е само въжето да се закачи за клина или болта чрез т.нар. примка (два карабинера, свързани с лента).
Трудността на различните маршрути варира и подлежи на категоризация. Самите маршрути се описват в т.нар. гидовници и с това стават по-широко достъпни.
Като по-безопасно, спортното катерене позволява трудността на маршрута да е значително висока, а натоварването – интензивно. Спортните маршрути не предполагат носене и ползване на много тежък инвентар. Обикновено са къси и по тази причина спортно катерене може да се практикува и на закрито, в зали с изкуствени стени.