Традиционно скално катерене

Традиционно катерене е термин, обикновено свързан с практикуването на скално катерене, което е лишено от безопасността, която предлагат маршрутите екипирани с “лепеняци”. За да направи катеренето сравнително безопасно или поне толкова колкото позволяват естествените възможности на скалата, катерачът трябва да носи един или няколко комплекта от осигуровъчни приспособления, наречени на жаргон „джажи”. Когато той се катери нагоре те биват временно поставяни в скалата и по-късно махани от другият член на катерачната свръзка, който се движи втори.

Способността да бъдат откривани стабилни места по скалата, които да бъдат използвани, за закрепването на такива осигуровъчни приспособления, изискват много сериозни умения. Освен това катерачът трябва да може да избере и постави правилно съответната „джаджа”. Всичко това се извършва, докато катерачът е най-уязвим. Изисква много практика, за да се развие както необходимата физическата издържливост за висене на едно място, докато се постави „добра осигуровка”, така и голяма психическа устойчивост, която да му позволи да остане хладнокръвен и трезво мислещ през цялото време. Основната трудност на това катерене е присъщият риск, който го съпътства, защото повечето маршрути предлагат малко възможности за добро осигуряване. Това прави тези пасажи изключително трудни за преминаване онсайт (термин за преминаване на даден маршрут без да бъде проучван преди това – от пръв поглед и опит), дори тяхната физическа трудност да е изненадващо малка.

Бряновщица е мястото на което се е зародил пловдивския алпинизъм. За момента остава едно от местата в България, където господства традиционното катерене. Повечето от дългите маршрути са на скални клинове, така както са ги катерили преди 50 години. Тръпката да катериш и удовлетворението след като завършиш маршрут, на който трябва да се използват „джаджи” е неописуема!